Нашите студенти в чужбина искат да продължат да учат

Университетите в Обединеното кралство са сред най-предпочитаните от младите българи, избрали да завършат в чужбина. Данни на Британския съвет сочат, че през тази учебна година два пъти повече български студенти  следват на Острова. През миналата са били приети 389 души, докато сега вече има 808 българи първокурсници.

Рязко спадналите такси са една от основните причини за увеличения интерес към британското висше образование. След влизането на България в Европейския съюз обучението за бакалавърска степен струва вече три хиляди паунда, докато преди можеше да стигне до 12 хиляди.  Но според Александър Ганчев, който е завършил магистратура в London Business School, другата причина е, че британските университети дават възможност за много добра професионална реализация. В момента той работи в Лондонското сити за банката Standard Chartered:

"London Business School е със сигурност най-доброто британско училище в тази област и едно от двете най-добри в Европа. От една страна, образованието е много добро, а от друга - много компании, които търсят специалисти, знаят за тези два университета и идват да наемат хора."

Кои са най- предпочитаните професии?

Но публикувано преди дни проучване във Великобритания показва, че кариерата на инвестиционен банкер вече не е толкова търсена от завършващите студенти. Те са я наредили едва на девето място в списъка на предпочитаните професии, докато през миналата година е била втора. Младите хора, които предстои да се дипломират на Острова, са посочили, че в условията на рецесия е много по-вероятно да си потърсят работа като учители. 25 на сто от тях са заявили, че ще се опитат да продължат да учат и за магистърска степен, с надеждата, че докато я завършат, икономическата криза вече ще е отминала.

Бела Димова следва археология и антропология в Кеймбридж. Тя сподели, че подобни намерения имат и много български студенти:

"Типичният български студент в Кеймбридж учи математика, компютри, икономика или инженерни науки и обикновено тези специалности произвеждат много кадри за инвестиционно банкерство и по-перспективните индустрии. Много хора, независимо каква специалност завършват, продължават да се занимават с финанси, банкерство или консултантски бизнес. Но тази година повечето мои български познати тук мислят да кандидатстват за магистърска степен - или като застраховка, или като по-сигурен вариант, отколкото е работата", посочва Бела Димова.

Но ако не успеят да продължат по-нататък образованието си, има ли вариант да се върнат в България, или предпочитат да търсят препитание във Великобритания или в трета страна?

"Мисля, че предпочитат  първо да търсят работа на Острова и след това в България - заради връзките със семейството и приятелите", смята Бела. Според нея България не е предпочитана дестинация за работа заради по-ниските заплати и не толкова големия престиж.

Същите доводи изтъква и Надя Павлова, която завършва международни отношения в HULT International Business School в Лондон: Младите българи искат  да се завърнат  в България, но засега не виждат надежда,  изтъква Надя Павлова.  Причина, поради която и бившият студент в Лондон и настоящ банкер Александър Ганчев смята, че въпреки рецесията на Острова българите, завършващи британски университети, все още имат по-добри перспективи в Обединеното кралство:

„Безспорно и в България има нужда от кадри, както има и възможности. Но ако сега трябваше да си търся работа, бих направил всичко, за да намеря работа в Лондон".

Правителството осигури допълнителни 6 млн. лв. за студентски стипендии

Правителството отпусна чрез бюджета на Министерството на образованието по самостоятелните бюджети на държавните висши училища допълнителни 6 млн. лв. за стипендии. Средствата са необходими заради увеличения прием на студенти и докторанти през учебната 2010/2011 година, както и поради нарасналия дял на студентите, които получават стипендии по право – несемейните студенти без двама родители; студентите, които до пълнолетието си са отглеждани в социални институции; студентите с трайни увреждания; студентите, които имат родител/и с трайни увреждания; студентките майки с дете до 6-годишна възраст. Сред правоимащите са и чуждестранните студенти, приети по актове на Министерския съвет – за първата година на обучението; чуждестранните студенти, приети по междуправителствени спогодби за образователен, научен и културен обмен; както и бащи с дете до 6-годишна възраст, когато майката не е студентка, починала е или упражняването на родителските права е предоставено на бащата студент. Стипендиите са един от основните инструменти за подобряване на достъпа до висше образование. Системата за студентско подпомагане у нас включва също общежития и квартирни помощи, държавна субсидия за столово хранене, субсидия за транспорт, студентско кредитиране.

Депресия тресе българите – увисват на въжетата

Всеки шести у нас страда от депресия, а заради кризата и недоимъка масово млади мъже се бесят пред домовете си. Психиката на българина явно не издържа на напрежението покрай финансовите проблеми и сам си мята въжето на врата. Все повече случаи на самоубийства са регистрирани, като най-предпочитаният начин бил смърт чрез обесване.

Забелязва се и тенденция отчаяните самоубийци да оставят предсмъртно писмо, в което изповядват бремето, което ги е подтикнало да увиснат на въжето. Така е постъпил и 17-годишният Иван Димитров. Момчето се обесило на дърво пред бабината къща в село Оходен – Врачанско.

Нищо в поведението му не подсказвало, че момчето смята да си надене въжето. Както всяка петъчна вечер, 17-годишният младеж поговорил с приятелите си, пийнал няколко питиета и към 3 часа тръгнал за дома си в другия край на селото. Опитал да се самоубие първо на ореха пред портата, но не успял. След това увиснал на сливата отсреща. Намерила го една жена от селото сутринта към 6 часа, когато тръгнала за хляб.

Ученикът от професионалната гимназия по автотранспорт в Борован оставил и предсмъртно писмо за почернените си родители. В него Иван обяснява колко обича баща си, баба си и дядо си и специално кани на погребението си майка си и сестра си, които след развода на двамата родители живеели във Враца.

Психолози и социолози свързват увеличения брой на самоубийства с тежката финансова криза,пролетната умора и депресията, на които хората с по-крехка психика не могат да издържат. В мизерните условия на живот самоубийствата от любовна мъка не са актуални, просто вече няма място за любов. Безработни бащи не издържат да гледат изгладнелите си деца и избират по лесния път.

Такъв е случаят с 51-годишния Йотко Петров. Една сутрин след като закусил и изпратил на работа двамата си братя, бившият полицай написал кратко писмо до тях. Сгънал листа хартия, оставил го на масата заедно с личната си карта и тръгнал пеша към Дивашкия язовир в близост до врачанското село Върбица. Там се удавил. В писмото си Йотко бил дал подробни указания на роднините си къде да търсят тялото му. 51-годишният мъж никога не се е оплаквал, че няма пари. Двамата братя подозират, че като най-възрастен Йотко се е срамувал, че няма сигурни доходи и трябва да разчита на подаяниятаим.

По същата схема неочаквано се самоубива и 22-годишният столичен гвардеец Кирил Константинов. Преди няколко седмици професионалният армеец отпътувал за уикенда към родното си село Станево. Вечерта, както обикновено, Кирил се събрал с тамошните си приятели в местния бар. Стройният младеж се оплакал, че не е доволен от работата си. Споделил, че дежурствата, които давал пред президентството, му тежат и смята да потърси друго професионално поприще. На сутринта трупът на 22-годишния гвардеец висял на ореха в двора на наследствената му къща.
статията е привлечена от :http://www.razkritia.com

Има ли опасност от разпространение на радиация към България?

Поради създалата се психоза около избухването на ядрената централа в Япония, ще се опитаме да дадем по-реална представа за тези процеси и затова дали има  опасност радиацията да достигне до България.

Най-ниският слой на атмосферата е тропосферата, която за нашите географски ширини се простира до 10  - 12 кмилометра по вертикала. В нея се развиват активните атмосферни процеси. Тя завършва с тропо-паузата,която е задържащ слой на вертикалните движения. На нивото на тропо-паузата се наблюдават така наречените струйни течения - това са въздушни потоци със скорост 200 – 300 километра в час. Ако радиационният облак се разширява вертикално, той не може да пробие тропо-паузата и да премине в следващия атмосферен слой - стратосферата. С други думи, вертикалното развитие на радиационния облак е ограничено от тропо-паузата.

Движението на въздушни маси е с преобладаваща посока от запад на изток. Един радиационен облак от Япония започва да се движи на изток към Тихия Океан, Северна Америка, Атлантическия океан и най-накрая евентуално може да достигне нашия европейски дом. Изминавайки разстоянието от около 22  хиляди километра, радиационният облак ще претърпи големи изменения. Преминавайки през океани и континенти, голяма част от радиацията се отлага върху  земната повърхност.

Друга голяма част  се увлича от валежите и се отлага върху земята, така че най-застрашеният район е Тихият океан и  живите организми в него. Втора територия по застрашеност са Хавайските острови, затова е добре да се избягват почивките в Лос Анджелис, Сан Франциско и околностите на Хонолулу. В заключение може да кажем, че вероятността да има някакво поражение от радиационен облак от Япония върху нашата страна, е минимална.

Превозвачите с три идеи как да смъкнат цената на дизела с 15 ст.

Превозвачите предложиха три мерки, с които, по техни изчисления, цената на горивата може да падне с 15-20 стотинки. Идеите си те представиха на среща с министрите на финансите, на икономиката и транспорта, на която по поръка на премиера трябва да представят възможните варианти за свеждане до минимум негативното влияние от увеличението на цените на горивата.

Предложенията на превозвачите представи Миролюб Столарски, председател на Българската асоциация на сдруженията в автомобилния транспорт (БАСАТ). Идеята е първо, да отпадне биокомпонентът в дизеловото гориво и в бензините. Второ, ако тази мярка не мине пред ЕС, то да бъде освободена от акциз. Трето, да се намали т.нар. резерв на вносителите, които са длъжни да имат на складова наличност гориво за 60 дни. В същото време задълженията на държавата са за 30 дни. Сега превозвачите искат равномерно разделяне на тежестта 45 на 45, защото сегашната неравнопоставеност се калкулира в крайните цени.

Премиерът Бойко Борисов е дал срок до вторник на своите министри да отговарят на исканията на превозвачите. Столарски увери, че производителите били съгласни с техните предложения. Председателят на Българската петролна и газова асоциация Андрей Делчев ги оцени като единствените разумни. „Но всичко зависи от някои решения на ЕС, както и от г-н Дянков”, допълни Столарски.

Самият Дянков съобщи, че в самото начало е казал какво не може да се направи и къде нещата са предопределени – нивото на акциза на горивата не може да пада, тъй като е резултат от ангажименти, поети през 2004 г. в Предприсъединителния договор, и второ, не може да се обсъжда и темата за диференцирана ставка за горивата за ДДС. Утре Симеон Дянков е в Брюксел, където ще разговоря с европейския комисар за финансовото планиране и бюджета Алгирдас Шемета. Чака се неговото съгласие за биогоривата и за резерва, т.е. по предложенията на превозвачите.

Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков потвърди думите на Дянков: „Очевидно няма твърде много неща, които държавата може да направи, за да влияе на цените на горивата, защото сме ограничени от размера на акцизите, които трябва да прилагаме. Съществуват малки резерви по посока биокомпонентите и електромобилите, които също са част от изпълнение на целта за 10 % енергия от ВЕИ- и биогорива в транспорта до 2020 г.”.

Всеки собственик на цистерна – вносител на гориво

И ако за пакета от три мерки, те получиха мъгляво обещание, че първо трябва да се пита Брюксел и да чакаме съгласие, то една допълнителна идея на Столарски – „големите потребители да могат да си вкарат сами гориво, като си заплащат преди да влезе цистерната в България, всички такси и налози, които имат”, получи още отсега одобрението на министър Трайков.

„Аз подкрепям превозвачите в желанието им е да могат да внасят гориво при опростени процедури при спазване на митническото и акцизно законодателство”, заяви той.

Трайчо Трайков vs. Валентин Златев

Така обаче отвори друга тема, която разгоря страстите – защо производствената цена на горивата у нас е толкова висока и има ли картелно споразумение, заради което растат цените.

Само минути преди това Андрей Делчев, председател на Българската петролна и газова асоциация, бе заявил: „Никой на срещата не каза и не твърдя, че има незаконно споразумения между фирмите-търговци с горива, нито, че производителят злоупотребява с господстващото си предложение”. Икономическият министър го опроверга: „Г-н Делчев е частично прав. Никой нищо не твърди и не отправя обвинения, има обаче въпроси, на които не сме получили отговор”.

После сподели въпросите без отговор. Попитан може ли държавата да се намеси в казуса с „Лукойл” и да намали печалбата, Трайков каза: „Не е възможно държавата да каже на едно частно предприятие какъв да е размерът на печалбата му. Ако тя обаче е много висока, при един нерегулиран пазар, какъвто имаме в България – свободен на горива, би трябвало останалите доставчици да могат, възползвайки се от много висока норма на печалба, с малко по-ниска да внасят и така да се свали цената чрез действието на пазарните механизми”.

„Че производствената цена в България, е висока, това е факт, ако се сравнят данните с останалите страни от ЕС”, категоричен бе Трайчо Трайков. Нашият акциз бил най-нисък в ЕС с изключение на Литва, но цели 10 държави са с по-евтина производствена цена плюс акциз.

„Тогава защо останалите играчи на пазара не продават по-евтино гориво?”, попита той. И предложи две хипотези: „Хипотеза № 1, защото се съобразяват с доминиращия играч – формално или неформално. Хипотеза № 2, защото ако се появят нови играчи, които искат да внесат гориво, както превозвачите искат, им е много трудно или невъзможно, или много скъпо да го направят въз основа на административни пречки”. Министърът обяви, че чака анализ от „Лукойл” по въпроса.

Пред репортерите шефът на „Лукойл” Валентин Златев заяви, че не знае, че трябва да готви анализ и отхвърли коментарите на Трайков. „Не мога да разбера защо той спекулативно взема цифри, маха акциза, но не отчита ДДС-то”, възмути се Златев.

В момента горивата в България са едни от най-евтините в Европа, отсече той. „Българският пазар е свит, не се купува така, както преди. От една година е така. Но моите постоянни разходи – като електричество, като пара, като работни заплати, те постоянно съществуват и вместо да ги разнеса между 7,5 млн. тона, което е нормалното производство на завода, ние сме на 5.2 млн. тона”, оплака се Валентин Златев.

Освен това, ако бъде намалена производствената цена, ще му се наложи да съкращава хора. „Темпът на ръст на международните цени е 23 %, ние сме ги увеличили с 12 %, това е нашата социална отговорност, ако ги намалим още повече ще трябва да започна да съкращавам хора. По същия начин утре те ще излязат да стачкуват”, каза шефът на „Лукойл”.

Златев подчерта, че тенденцията в цяла Европа е дизелът да бъде по-скъп от бензина, просто това е по-търсената суровина.

"Епидемията" от тютюнопушене в България

Автор: Елена Никлева, Радио "Свободна Европа", рубрика Горещи теми

Оповестените данни от последното преброяване в България показаха недвусмислено влошаваща се демографска ситуация - намаляване на населението и застаряване. Коментарите обаче се насочиха основно към фактори като ниската раждаемост или външната имиграция. Докато и други европейски страни имат ниска раждаемост, то специфичен проблем на България всъщност е високата смъртност и особено - смъртността при мъжете във възрастовата група от 40 нагоре. Именно смъртността е изключително важен социален индикатор, а при всички случаи в него се оглежда рисково поведение като тютюнопушенето. За разлика от развитите страни, или страни в Централна Европа като Полша например, където тютюнопушенето намалява, България се намира в ситуация на епидемия на тютюнопушенето. Една от нейните характеристики е например парадоксалният факт, че пушат не по-малко, а - по-образованите българи.

Д-р Лидия Георгиева, главен асистент във факултета за обществено здраве.

Доказана е връзката на тютюнопушенето, независимо дали става дума за цигари, лули, или пасивно пушене с около 20 вида заболявания - карциномът на белия дом, заболяванията на дихателните пътища, сърдечносъдовите заболявания. По данни на ФАО се наблюдават две противоположни тенденции след 1984 година - увеличаване на тютюнопушенето в рназвиващите се държави като Индия, Пакистан и Източна Европа и бившия Съветски съюз със среден темп на нарастване от 3, 4 процента. Другата противоположна тенденция е намаляване на тютюнопушенето в развитите страни - Съединените щати, Канада, Австралия и страните от ЕС.

Председателката на Световната здравна организация Гро Харлем Бруднтланд цитира в един свой доклад България като страна, където висок процент от лекарите пушат...Какво очакваме тогава от останалото население?

Това е така, лекарите пушат много и изобщо в България пушат високообразованите хора.Това именно е последица от епидемията на тютюнопушене, в която се намира страната и която се характеризира със следното: непрекъснато нарастване на пушачите сред мъжете, който достига максимума си от 74 процента и то в младите възрастови групи,бързо разпространение на тютюнопушенето сред жените, относително малък процент на отказалите се от пушенето и както казахме - много високо разпространение на тютюнопушенето сред високообразованите, а това е именно характеристиката на ранната епидемия от тютюнопушене.

Тоест България продължава да живее в това своеобразно закъснение, когато нещо преодоляно другаде, тепърва се превръща в проблем?

Да, ние живеем в това закъснение и то е именно, което ни пречи да обясним досегашната смъртност и същевременно ни кара да предричаме увеличаване на смърността, свързана с тютюнопушенето в България.

Дерек Ях, изпълнителен директор за незаразни заболявания в Световната здравна организация:

Годишно в Европа умират 1 милион и 400 хиляди души от последиците на тютюнопушенето, с което го превръщат в най-значителната предотвратима причина на смърт - това е наистина изключително тежък проблем. Два са основните фактора затова - най-напред във времето десетилетия назад, защото днес имаме достатъчно доказателства за ролята, която тютюневите компании са играли, за да попречат на прокарването на съответните закони, или пък за тяхното неприлагане от съда, с една дума - за начина, по който тютюневите концерни са лобирали както на ниво ЕС, така и в отделните европейски държави. А другият важен фактор бе този, че тютюневата индустрия се възползва от този дух на толерантност, който съществуваще в европейската политика, от пасивността на пасивните пушачи, факта, че те не настояваха за своето право на чист въздух, свободен от тютюнев дим- за разлика примерно от практиката в Съединените щати.

И все пак ако тази ситуация до голяма степен отразява миналото на развития свят, то както активното, така и пасивното пушене продължава да бъде изключително голям проблем в България. Запитан за начина, по който трябва да се води борбата срещу пушенето, г-н Ях изтъква един радикален, но - непопулярен начин - повишаване на данъците, на аксцизите, тоест - на цената на цигарите. Все пак доколко това може да се прилага в страни, където доходите на хората още са ниски?

Ние смятаме, че подобен модел може да проработи, тук сме на едно мнение със Световната банка и имаме опит примерно от Полша, защото с увеличаването на данъците върху цигарите, намалява потреблението именно сред младите и по-бедните. А това са групите, върху които искаме да постигнем най-голям ефект и затова смятаме, че е налице значителен потенциал за увеличаване на акцизите в страни като Словакия, Словения, Унгария, Чешката република, България, където имаме наистина високи нива на тютюнопушенето. Така би се получил двояк резултат от гледна точка на общественото здраве - по-малко пушачи от една страна и - повече средства за инвестиране в здравни програми - от друга.

Дина Балабанова- преподавател по обществено здраве в Лондонския университет за обществено здраве казва, че нещата не са така прости:

Ние забравяме, че при тютюнопушенето има елемент на пристрастяване, затова например в някои страни, където се повишават данъците върху цигарите, това не довежда веднага до намаляване на тютюнопушенето, а просто хората започват да дават по-голям част от дохода си, за да си купуват цигари.Затова е необходим комплекс от мерки, като например необходимо е да има програми, които да помагат на хората да спрат да пущат. Друг елемент е икономическият ефект от повишаване на цената, или примерно от свиване на сектора в рамките на България, което може да доведе до по-голяма безработица в дадени области на страната с лоши социални последици. Но трябва да се има предвид, че България произвежда предимно ориенталски тютюн, който вече не се търси толкова много в международен аспект - това е един сектор, който ще се свива от себе си, независимо дали на нас това ни харесва или не. Това, което може да се направи и което се предприема в други страни, е да се намери някакъв начин да се помогне на производителите, да се насочат към произвеждане на други култури. Но има и друг елемент, който е свързан с планираната приватизация. Много изследвания в Централна Азия например показват, че където има много директни инвестиции в този сектор, обикновено това се съпътства с повишаване на тютюнопушенето сред хората и затова трябва да има много добри регулиращи мерки, съпътстващи тази приватизация.

Проф Витолд Затонски от Националния център за рака във Варшава

В Полша имаме доста всеобхватен закон за контрол върху цигарите и тютюнопушенето - така например тютюнопушенето е забранено на много обществени места, включително на работното място. За нас бе наистина удивително, че тази забрана проработи, особено в частния бизнес, очевидно за частните собственици не е никак изгодно персоналът им да прави паузи, за да пуши цигари, но ако дойдете сега във Варшава, ще видите тези хора, служителите, които стоят извън учрежденията, на улицата и там пушат. Като цяло нагласите към тютюнопушенето се промениха много- имаме пълна забрана на рекламата на цигари, имаме висок процент на предупрежденията върху цигарените кутии и в крайна сметка консумацията на цигари намаля с 10 процента, а ако примерно през 80-те години 65 на сто от мъжете пушеха, днес този дял е 40 процента. Това е голям прогрес и той се вижда отразен в един такъв здравен индикатор като продължителността на живота, която нараства драматично в централноевропейските страни като Полша и Чешката република.

Все пак по чувствителния въпрос за цената на цигарите полският професор на спестява критиките си към политиката на правителството.

За съжаление това, което прави моето правителството в последните месеци е да защитава позицията, че цените на цигарите трябва да се държат ниски. Защото наистина, кой пуши в Полша - основно по-малко образованите и бедните и те разсъждават по тази логика - е трябва да оставим нещо и на тези хора. И какво има дават - заболявания!

Така се връщаме обаче към ситуацията в България, която е по-особена, защото в нея пушат все още образованите слоеве. Как би отговорил Дерек Ях от Световната здравна организация на този въпрос, след като твърди, че с повишаването на цените на цигарите се постига отказване основно сред младите и бедните?

Дерек Ях, СЗО

Струва ми се, че навсякъде има един общовалиден феномен, ако погледнем към пушенето като социална страта - най-напред то е по-силно разпространено в по-богатите, по-квалифицираните слоеве, но с времето, когато се осъзнаят последиците от този навик, този социален слой е и първият, който се отказва.Аз не казвам, че цената на цигарите ще бъде най-мошният фактор, който ще повлияе тъкмо върху хората с най-високите доходи, но това, което ще има ефект в България със сигурност ще бъдат образователни програми с възможности за отказване на цигарите, още повече става дума за страна с много високо ниво на пушене сред момчетата и момичетата, и дори момичетата леко превишават момчетата...

Това вече е наистина парадоксално- защо момичетата пушат, когато това отдавна не се смята за модерно?

Все още са доста объркващи посланията, които се отправят към тях, защото например модната индустрия все още подхранва тези идеи за това, кое е идеалното тегло, все още известни модели биват виждани да пушат, така че макар вече да я няма директната реклама, все още имаме тези представи за красиво тяло и идеално тегло, които се асоциират с пушенето. Така че това е наистина комплексен въпрос, още повече той съвпада с еманципацията на момичетата, със стремежа им към свобода и освобождаването им от миналото.

Проф Витолд Затонски, Варшава

Младите поколения следват старите - докато тютюнопушенето се възприема като нещо най-нормално в България, Русия, Беларус, в Полша или Чешката република - защо младите да не пушат? Ние не бива само да се концентрираме върху младите, забравяйки корените на проблема от миналото.

Не трябва да се забравя, че до началото на 90-те години в нашите вестници нямаше никаква информация за влиянието на тютюна върху здравето и че всъщност цигарите, водката и колбасите бяха стратегически стоки примерно в Полша. Защо се учудваме, че днес все още мнозина в Източна Европа не знаят, че ракът на белите дробове е разпространен най-вече сред пушачите. Така че днешният взрив на тютюнопушенето в тези страни има много по-дълга предистория и е свързан с нагласите примерно през 70-те години, когато тютюнопушенето сред мъжката част на населението бе нещо разбиращо се от само себе си - просто всички пушеха. Употребата на цигари през 60-те, 70-те и 80-те години в Източна Европа бе най-висока в целия свят, а това доведе до скок в преждевременната смъртност при мъжете, тоест във възрастовата група между 20 и 60 години, която, казва полският професор се увеличаваше до края на 80-те и началото на 90-те с всяка година.

И все пак, ако тази тенденция вече е спряна в Централноевропейските страни, а в България има сериозен проблем със смъртността особено при мъжете, и ако в страната продължава епидемията от тютюнопушенето, то тогава тя залага и бомба със закъснител за бъдещето.

Дина Балабанова от Лондонския университет за обществено здраве за специфичните нетрадиционни форми, с които трябва да се въздейства конкретно върху младите.

Доказано е, че млади хора, които живеят в семейства, в които се пуши, има много по-голяма вероятност да станат пушачи. Затова не е ефективно просто да им се изнасят лекции в училище, трябва семейството да е готово да признае този проблем. Такъв подход например има в Канада, където психолог сяда и работи с цялото семейството. Що се отнася до момичетата например, които много държат на своята привлекателност - не е работещ моделът да им се казва да спрат да пушат. На Запад обаче има специални групи, които работят с млади момичета, за да им показват, че могат да изглеждат много добре и без да пушат. Особено важно е освен това рок-звезди, спортни звезди да се ангажират в подобни кампании срещу пушенето, както и самите младите хора, техните собствени неформални лидери.

Цените растат, заплатите не !

В сряда от Института за синдикални и социални изследвания на КНСБ съобщиха, че издръжката на човек от четиричленно домакинство вече е 511,25 лв.

За да живее нормално семейство от двама възрастни с две деца през декември миналата година, са му трябвали 2045 лв. при 2008 лв. през септември (увеличение с 1,8%) и 1923 лв. през декември 2009 г. (ръст 6,4%).

Тревожно е увеличението на цените на хранителните стоки - средно с 8,1% за година, и то на основни хранителни продукти. За година пшеничното брашно е поскъпнало над 25%, хлябът - с 8,1%, кравето сирене - с 19%, олиото - с 42%, кравето масло - 17,9%. Чесънът е отбелязал рекорд от 75,8%, а лукът - от 18,8% и т.н. 

Поддържането на жилището вече излиза със 7,7% по-скъпо, като цените на осветлението и отоплението са нараснали с 10,5% за година. Съществено е покачването на цените при горивата - с 21%.

На фона на всички тези увеличаващи се цифри единственото, което не се увеличава, са заплатите. Въпросът, който всички си задаваме в тази ситуация, е как да намалим разхода си?