"Епидемията" от тютюнопушене в България

Автор: Елена Никлева, Радио "Свободна Европа", рубрика Горещи теми

Оповестените данни от последното преброяване в България показаха недвусмислено влошаваща се демографска ситуация - намаляване на населението и застаряване. Коментарите обаче се насочиха основно към фактори като ниската раждаемост или външната имиграция. Докато и други европейски страни имат ниска раждаемост, то специфичен проблем на България всъщност е високата смъртност и особено - смъртността при мъжете във възрастовата група от 40 нагоре. Именно смъртността е изключително важен социален индикатор, а при всички случаи в него се оглежда рисково поведение като тютюнопушенето. За разлика от развитите страни, или страни в Централна Европа като Полша например, където тютюнопушенето намалява, България се намира в ситуация на епидемия на тютюнопушенето. Една от нейните характеристики е например парадоксалният факт, че пушат не по-малко, а - по-образованите българи.

Д-р Лидия Георгиева, главен асистент във факултета за обществено здраве.

Доказана е връзката на тютюнопушенето, независимо дали става дума за цигари, лули, или пасивно пушене с около 20 вида заболявания - карциномът на белия дом, заболяванията на дихателните пътища, сърдечносъдовите заболявания. По данни на ФАО се наблюдават две противоположни тенденции след 1984 година - увеличаване на тютюнопушенето в рназвиващите се държави като Индия, Пакистан и Източна Европа и бившия Съветски съюз със среден темп на нарастване от 3, 4 процента. Другата противоположна тенденция е намаляване на тютюнопушенето в развитите страни - Съединените щати, Канада, Австралия и страните от ЕС.

Председателката на Световната здравна организация Гро Харлем Бруднтланд цитира в един свой доклад България като страна, където висок процент от лекарите пушат...Какво очакваме тогава от останалото население?

Това е така, лекарите пушат много и изобщо в България пушат високообразованите хора.Това именно е последица от епидемията на тютюнопушене, в която се намира страната и която се характеризира със следното: непрекъснато нарастване на пушачите сред мъжете, който достига максимума си от 74 процента и то в младите възрастови групи,бързо разпространение на тютюнопушенето сред жените, относително малък процент на отказалите се от пушенето и както казахме - много високо разпространение на тютюнопушенето сред високообразованите, а това е именно характеристиката на ранната епидемия от тютюнопушене.

Тоест България продължава да живее в това своеобразно закъснение, когато нещо преодоляно другаде, тепърва се превръща в проблем?

Да, ние живеем в това закъснение и то е именно, което ни пречи да обясним досегашната смъртност и същевременно ни кара да предричаме увеличаване на смърността, свързана с тютюнопушенето в България.

Дерек Ях, изпълнителен директор за незаразни заболявания в Световната здравна организация:

Годишно в Европа умират 1 милион и 400 хиляди души от последиците на тютюнопушенето, с което го превръщат в най-значителната предотвратима причина на смърт - това е наистина изключително тежък проблем. Два са основните фактора затова - най-напред във времето десетилетия назад, защото днес имаме достатъчно доказателства за ролята, която тютюневите компании са играли, за да попречат на прокарването на съответните закони, или пък за тяхното неприлагане от съда, с една дума - за начина, по който тютюневите концерни са лобирали както на ниво ЕС, така и в отделните европейски държави. А другият важен фактор бе този, че тютюневата индустрия се възползва от този дух на толерантност, който съществуваще в европейската политика, от пасивността на пасивните пушачи, факта, че те не настояваха за своето право на чист въздух, свободен от тютюнев дим- за разлика примерно от практиката в Съединените щати.

И все пак ако тази ситуация до голяма степен отразява миналото на развития свят, то както активното, така и пасивното пушене продължава да бъде изключително голям проблем в България. Запитан за начина, по който трябва да се води борбата срещу пушенето, г-н Ях изтъква един радикален, но - непопулярен начин - повишаване на данъците, на аксцизите, тоест - на цената на цигарите. Все пак доколко това може да се прилага в страни, където доходите на хората още са ниски?

Ние смятаме, че подобен модел може да проработи, тук сме на едно мнение със Световната банка и имаме опит примерно от Полша, защото с увеличаването на данъците върху цигарите, намалява потреблението именно сред младите и по-бедните. А това са групите, върху които искаме да постигнем най-голям ефект и затова смятаме, че е налице значителен потенциал за увеличаване на акцизите в страни като Словакия, Словения, Унгария, Чешката република, България, където имаме наистина високи нива на тютюнопушенето. Така би се получил двояк резултат от гледна точка на общественото здраве - по-малко пушачи от една страна и - повече средства за инвестиране в здравни програми - от друга.

Дина Балабанова- преподавател по обществено здраве в Лондонския университет за обществено здраве казва, че нещата не са така прости:

Ние забравяме, че при тютюнопушенето има елемент на пристрастяване, затова например в някои страни, където се повишават данъците върху цигарите, това не довежда веднага до намаляване на тютюнопушенето, а просто хората започват да дават по-голям част от дохода си, за да си купуват цигари.Затова е необходим комплекс от мерки, като например необходимо е да има програми, които да помагат на хората да спрат да пущат. Друг елемент е икономическият ефект от повишаване на цената, или примерно от свиване на сектора в рамките на България, което може да доведе до по-голяма безработица в дадени области на страната с лоши социални последици. Но трябва да се има предвид, че България произвежда предимно ориенталски тютюн, който вече не се търси толкова много в международен аспект - това е един сектор, който ще се свива от себе си, независимо дали на нас това ни харесва или не. Това, което може да се направи и което се предприема в други страни, е да се намери някакъв начин да се помогне на производителите, да се насочат към произвеждане на други култури. Но има и друг елемент, който е свързан с планираната приватизация. Много изследвания в Централна Азия например показват, че където има много директни инвестиции в този сектор, обикновено това се съпътства с повишаване на тютюнопушенето сред хората и затова трябва да има много добри регулиращи мерки, съпътстващи тази приватизация.

Проф Витолд Затонски от Националния център за рака във Варшава

В Полша имаме доста всеобхватен закон за контрол върху цигарите и тютюнопушенето - така например тютюнопушенето е забранено на много обществени места, включително на работното място. За нас бе наистина удивително, че тази забрана проработи, особено в частния бизнес, очевидно за частните собственици не е никак изгодно персоналът им да прави паузи, за да пуши цигари, но ако дойдете сега във Варшава, ще видите тези хора, служителите, които стоят извън учрежденията, на улицата и там пушат. Като цяло нагласите към тютюнопушенето се промениха много- имаме пълна забрана на рекламата на цигари, имаме висок процент на предупрежденията върху цигарените кутии и в крайна сметка консумацията на цигари намаля с 10 процента, а ако примерно през 80-те години 65 на сто от мъжете пушеха, днес този дял е 40 процента. Това е голям прогрес и той се вижда отразен в един такъв здравен индикатор като продължителността на живота, която нараства драматично в централноевропейските страни като Полша и Чешката република.

Все пак по чувствителния въпрос за цената на цигарите полският професор на спестява критиките си към политиката на правителството.

За съжаление това, което прави моето правителството в последните месеци е да защитава позицията, че цените на цигарите трябва да се държат ниски. Защото наистина, кой пуши в Полша - основно по-малко образованите и бедните и те разсъждават по тази логика - е трябва да оставим нещо и на тези хора. И какво има дават - заболявания!

Така се връщаме обаче към ситуацията в България, която е по-особена, защото в нея пушат все още образованите слоеве. Как би отговорил Дерек Ях от Световната здравна организация на този въпрос, след като твърди, че с повишаването на цените на цигарите се постига отказване основно сред младите и бедните?

Дерек Ях, СЗО

Струва ми се, че навсякъде има един общовалиден феномен, ако погледнем към пушенето като социална страта - най-напред то е по-силно разпространено в по-богатите, по-квалифицираните слоеве, но с времето, когато се осъзнаят последиците от този навик, този социален слой е и първият, който се отказва.Аз не казвам, че цената на цигарите ще бъде най-мошният фактор, който ще повлияе тъкмо върху хората с най-високите доходи, но това, което ще има ефект в България със сигурност ще бъдат образователни програми с възможности за отказване на цигарите, още повече става дума за страна с много високо ниво на пушене сред момчетата и момичетата, и дори момичетата леко превишават момчетата...

Това вече е наистина парадоксално- защо момичетата пушат, когато това отдавна не се смята за модерно?

Все още са доста объркващи посланията, които се отправят към тях, защото например модната индустрия все още подхранва тези идеи за това, кое е идеалното тегло, все още известни модели биват виждани да пушат, така че макар вече да я няма директната реклама, все още имаме тези представи за красиво тяло и идеално тегло, които се асоциират с пушенето. Така че това е наистина комплексен въпрос, още повече той съвпада с еманципацията на момичетата, със стремежа им към свобода и освобождаването им от миналото.

Проф Витолд Затонски, Варшава

Младите поколения следват старите - докато тютюнопушенето се възприема като нещо най-нормално в България, Русия, Беларус, в Полша или Чешката република - защо младите да не пушат? Ние не бива само да се концентрираме върху младите, забравяйки корените на проблема от миналото.

Не трябва да се забравя, че до началото на 90-те години в нашите вестници нямаше никаква информация за влиянието на тютюна върху здравето и че всъщност цигарите, водката и колбасите бяха стратегически стоки примерно в Полша. Защо се учудваме, че днес все още мнозина в Източна Европа не знаят, че ракът на белите дробове е разпространен най-вече сред пушачите. Така че днешният взрив на тютюнопушенето в тези страни има много по-дълга предистория и е свързан с нагласите примерно през 70-те години, когато тютюнопушенето сред мъжката част на населението бе нещо разбиращо се от само себе си - просто всички пушеха. Употребата на цигари през 60-те, 70-те и 80-те години в Източна Европа бе най-висока в целия свят, а това доведе до скок в преждевременната смъртност при мъжете, тоест във възрастовата група между 20 и 60 години, която, казва полският професор се увеличаваше до края на 80-те и началото на 90-те с всяка година.

И все пак, ако тази тенденция вече е спряна в Централноевропейските страни, а в България има сериозен проблем със смъртността особено при мъжете, и ако в страната продължава епидемията от тютюнопушенето, то тогава тя залага и бомба със закъснител за бъдещето.

Дина Балабанова от Лондонския университет за обществено здраве за специфичните нетрадиционни форми, с които трябва да се въздейства конкретно върху младите.

Доказано е, че млади хора, които живеят в семейства, в които се пуши, има много по-голяма вероятност да станат пушачи. Затова не е ефективно просто да им се изнасят лекции в училище, трябва семейството да е готово да признае този проблем. Такъв подход например има в Канада, където психолог сяда и работи с цялото семейството. Що се отнася до момичетата например, които много държат на своята привлекателност - не е работещ моделът да им се казва да спрат да пушат. На Запад обаче има специални групи, които работят с млади момичета, за да им показват, че могат да изглеждат много добре и без да пушат. Особено важно е освен това рок-звезди, спортни звезди да се ангажират в подобни кампании срещу пушенето, както и самите младите хора, техните собствени неформални лидери.